🔍
Countercurrent multiplication in the kidney | Renal system physiology | NCLEX-RN | Khan Academy - YouTube
Channel: khanacademymedicine
[1]
Говорихме си за тази част от нефрона
в предишните уроци.
[5]
Припомням, че тя се нарича
гломерула.
[8]
Гломерула.
[10]
И е структура, която се получава
от артериола.
[13]
Аферентна артериола.
[16]
Аферентен означава отиващ към.
[17]
Тази аферентна артериола е разклонение
на бъбречната артерия
[23]
и след като се намотае тук,
излиза с ново име.
[25]
Наричаме тази част
еферентна артериола.
[29]
Еферентна означава излиза от.
[31]
За тези две артериоли
говорим при гломерулата.
[34]
Аферентната артериола влиза,
намотава се хубаво
[39]
и излиза като единичен
кръвоносен съд,
[41]
наречен еферентна артериола.
[43]
Това е процес, при който огромно количество
течност се филтрира от кръвта
[47]
и отива в тази жълта капсула.
[50]
Това е бауманова капсула.
[54]
Баумановата капсула е първата част
от нефрона, която събира течност
[58]
и която от своя страна, след филтриране,
ще се превърне в урина.
[62]
Всичко това прави бъбреците
нещо изключително интересно.
[64]
Знаеш ли за пустинните плъхове?
[67]
Това са животни,
[68]
които през живота си
почти не виждат вода,
[71]
тъй като живеят в пустинята.
[72]
Техните бъбреци работят
толкова ефективно
[74]
за концентриране на урината
и абсорбиране на водата в организма,
[78]
че понякога урината им
е под формата на кристали.
[81]
Това звучи доста болезнено,
[82]
но помага на пустинните мишки
да оцелеят.
[84]
Нека разгледаме как нефроните
работят за нас.
[87]
След гломерулата следващата част
от нефрона е този приятел тук,
[90]
който представлява
тубула (тръбичка) с много завои.
[94]
Тъй като е заплетена и близко
до гломерулата,
[96]
даваме ѝ съответно за чертите ѝ име.
[97]
Проксимална е на гломерулата,
затова я наричаме проксимална,
[102]
а защото е с много завойчета,
добавяме и заплетена.
[105]
Проксимална заплетена тубула.
[111]
Много дълго име, но тези думи
я описват перфектно.
[115]
Проксималната заплетена тубула е
много важна за реабсорбиране на йоните
[120]
като натриеви и хлоридни йони,
[123]
но също и за други важни градивни
елементи на макромолекулите,
[127]
като аминокиселини и дори глюкоза.
[130]
Запомни, когато абсорбираме
такива неща, особено натрай,
[134]
ще се пренесе и вода.
[136]
Водата също се реабсорбира
[139]
в проксималната заплетена тубула.
[141]
Четох някъде,
[142]
че в проксималната заплетена тръбичка
се реабсорбират около 65%
[146]
от всички тези важни хранителни
вещества.
[149]
Това е повече от всяка друга част
на нефрона,
[152]
за която ще говорим.
[154]
Доста важна част е.
[155]
Къде отива след това нефронът?
[157]
Следващата част е тази примка
(или бримка) ето тук.
[159]
Тя се спуска надълбоко в бъбрека,
[162]
завива и се издига обратно.
[164]
Тази цялата структура се нарича
примка на Хенле.
[169]
Примка на Хенле.
[172]
Има две рамена, ето ги тук,
[174]
които вървят в обратни посоки.
[176]
Едното се нарича низходящо рамо,
[179]
защото се спуска надълбоко
в бъбрека.
[183]
Това тук е низходящото, а това
в обратната посока, ето тук,
[189]
се нарича възходящо рамо.
[191]
Възходящо, защото се издига.
[195]
Причината да акцентирам на това е,
че, ако си спомняш,
[198]
бъбрекът е разделен условно
на две главни части.
[203]
Едната част наричаме бъбречна кора –
[206]
тя е тук отгоре.
[208]
А другата част се нарича
бъбречна сърцевина.
[211]
Тя е частта тук долу.
[213]
Важно е да се запомни, че
сърцевината съдържа много соли.
[217]
Причината е, че там се наблюдава
голяма реабсорбция на йони.
[222]
Сега е моментът да уточня,
[223]
че низходящото и възходящото
рамо на бримката на Хенле
[227]
реабсорбират съвсем различни неща.
[229]
Низходящото рамо реабсорбира вода.
[231]
Имаме изтичане главно на вода
в тази част.
[234]
Всъщност няма реабсорбция
на йони в тази част.
[237]
Непроницаема е към йоните.
[240]
От друга страна, във възходящото рамо
се случва точно обратното.
[243]
Тук реабсорбираме неща като
хлор, натрий, калий.
[250]
Тази част е водонепропусклива.
[254]
Никаква вода няма да бъде реабсорбирана
във възходящото рамо.
[258]
В резултат на това разделение
[259]
имаме една прекрасна система.
[262]
Този процес се нарича
противотоков множителен механизъм.
[273]
Това пак е ужасно дълъг термин,
но ти обещавам, че има смисъл.
[276]
Противотоков множителен
механизъм.
[278]
Наричаме го противотоков,
[280]
защото низходящото и възходящото рамо
вървят в противоположни посоки.
[284]
Затова е противотоков.
[286]
Множителен пък означава,
[288]
че когато се реабсорбират йони във възходящото
рамо и сърцевината става солена,
[294]
тъй като тук не се реабсорбира
вода,
[297]
това принуждава водата да се реабсорбира
пасивно в низходящото рамо.
[301]
Ще разгледаме в по-подробно видео
[302]
транспортните процеси в нефрона,
[305]
но засега само запомни,
че водата се реабсорбира пасивно.
[309]
Не се хаби енергия за това.
[312]
Защото енергията се изразходва
във възходящото рамо,
[317]
за да се реабсорбират тези йони.
[319]
Тук се използва активен транспорт.
[322]
Чрез активното изпомпване
на йони в сърцевината,
[325]
и без вода във възходящото
рамо, която да повиши солеността,
[329]
можем да умножим количеството вода,
[332]
което се реабсорбира пасивно,
[335]
защото водата е изтласкана в това
пространство около тубулата или нефрона.
[339]
Това пространство се нарича
интерстициално.
[342]
Записвам го тук.
[343]
Това е интерстициумът.
[345]
Това е всичко наоколо, което не е
тубула или кръвоносен съд.
[349]
Всичко наоколо, защриховам го
за по-ясно.
[351]
Навсякъде е този вид
съединителна тъкан.
[355]
Всички йони, които се реабсорбират
в интерстициалната тъкан на сърцевината,
[363]
спомагат за пасивната
реабсорбция на водата.
[365]
Чудесно, мисля че имаме
добра представа
[367]
за примката на Хенле и
за противотоковия механизъм,
[371]
който се случва тук.
[372]
Следващата част от нефрона
е това приятелче,
[375]
което се извива и докосва леко
гломерулата ето тук.
[379]
Сигурно забеляза, че,
[380]
както при проксималната
заплетена тубула (тръбичка),
[383]
тази също е много заплетена,
пак е тубула,
[392]
но е по-далече от гломерулата
[394]
в сравнение с проксималната
заплетена тубула.
[396]
Затова нея я наричаме просто
[399]
дистална заплетена тубула.
[403]
Тази тубула отговаря за
реабсорбцията на йони
[406]
като натриеви и хлоридни.
[410]
Спомага и за запазване
[412]
на други полезни хранителни
вещества в кръвоносната система,
[415]
които не искаме да изпикаем.
[416]
Само да спомена тук,
[417]
че в отделно видео ще се спра
по-подробно
[421]
на тази научна "целувка",
[423]
която се случва на мястото,
[424]
където дисталната заплетена тубула
се доближава отново до гломерулата.
[427]
Това образува – и пак имаме труден
за произнасяне термин –
[432]
юкстагломеруларен апарат.
[439]
Юкстагломеруларният апарат отговаря
[442]
за регулиране на кръвното налягане.
[444]
Това е частта от бъбрека,
контролираща кръвното налягане.
[448]
Ще го разгледаме подробно
в отделно видео.
[450]
След като дисталната заплетена
тубула се доближи
[453]
и "целуне" гломерулата някъде
в тази област,
[456]
е време да съберем останалата
течност.
[459]
И това става ето тук.
[461]
Тази част се нарича събирателна тубула,
или събирателен канал.
[465]
Събира нещата, останали
вътре в лумена,
[471]
или вътре в този нефрон.
[472]
Важно е да отбележим,
[474]
че има множество дистални
заплетени тубули (ДЗТ),
[479]
които се вливат в този единствен
събиращ ги съд.
[482]
Ето тук се влива една ДЗТ, тук друга,
[485]
имаме още една тук долу и т.н.
[487]
Всъщност реабсорбираме
още няколко неща
[488]
в тази събирателна тубула.
[490]
Главното нещо, което реабсорбираме
в интерстициума, е вода,
[495]
а друго нещо, което реабсорбираме тук
навътре в сърцевината, е урея.
[500]
Уреята е един от главните
отпадъчни съставки,
[503]
които изпикаваме.
[506]
Но понякога бъбреците умишлено
задържат част от уреята,
[509]
за да увеличат осмоларитета
в сърцевината.
[512]
Целта е да помогнат
[514]
на реабсорбцията на вода
в бримката на Хенле.
[516]
Това е процес, който се нарича
рециклиране на урея,
[519]
вероятно го знаеш от преди.
[521]
Няма да се спирам в момента
подробно на него.
[523]
Само ще спомена тук,
[524]
че уреята се реабсорбира с цел
поддържане на осмоларитета.
[529]
Осмоларитетът в сърцевината спомага
[534]
за реабсорбцията на вода
в бримката на Хенле.
[538]
И накрая искам да завърша цикъла
с това какво се случва
[539]
с тази пренебрегната еферентна
артериола.
[543]
Започнахме от аферентната
артериола,
[545]
а в някакъв момент еферентната артериола
трябва да се превърне в капиляр,
[549]
а след това във венула.
[550]
Дойде време да обясня и за това,
[552]
тъй като абсорбирахме всички тези
прекрасни неща, които написах в синьо.
[556]
Но все още не знаем как да ги върнем
в кръвоносната система.
[558]
Еферентната артериола
ни дава възможност за това.
[562]
Прави го, като отива насам,
[564]
и като добра артериола се разклонява
на още по-малки клончета,
[570]
които пък се разклоняват
до малки капиляри.
[575]
Тази капилярна мрежа обикаля
около нефрона
[578]
и събира обратно полезните неща,
отбелязани в синьо.
[583]
Те са реабсорбирани в нашия
интерстициум.
[587]
Тези капиляри се разклоняват
в цялото място около тубулите.
[592]
Затова ги наричаме перитубуларни.
[595]
Перитубуларен означава
около тубула.
[598]
Това е и официалното им име.
[600]
Перитубуларен капиляр.
[605]
Или перитубуларни капиляри.
[608]
След като сме събрали нашите хранителни
вещества в тези перитубуларни капиляри,
[611]
се връщаме тук,
[613]
където започва точно обратното,
защото сме изгубили кислород,
[618]
но сме реабсорбирали тези
хранителни вещества
[620]
в нашето кръвообращение.
[622]
Кръвоносните съдове
се събират пак заедно,
[625]
и, както се досещаш, се вливат
в бъбречната вена.
[629]
Бъбречната вена ще ги отведе
обратно в кръвоносната система
[632]
и в други части на тялото.
[634]
Това ни оставя с течността, която
сме събрали в тубулите и лумена,
[637]
и от която искаме да се отървем.
[640]
Това е нашата урина.
[642]
Нашите събирателни тубули са първото място
в бъбреците, в което имаме урина.
[645]
Урината ще се излее в бъбречните
чашки,
[648]
а след това и по останалата част от системата,
за да бъде накрая изпикана.
Most Recent Videos:
You can go back to the homepage right here: Homepage